(Петър Дънов след завръщането си от Америка; © petardanov.com) ♥ Свобода 

(Петър Дънов след завръщането си от Америка; © petardanov.com)

♥ Свобода 

Трябва да имаме доверие в силите, скрити у детето. Те са божествени. Трябва да създадем всички удобни условия за тяхната демонстрация. От това следва, че не би трябвало да насилваме детската природа. Нека свободно да се прояви нейната дълбока същност. Оттам и следствието: свободно образование. Значи свободното образование се явява като разследване от доверието в положителното, Божественото, прикрито в детското естество. 

Щом се дадат удобни условия за демонстрация на положителното, заложено у детето, то има силата да надделее и преобрази неговите нисши, негативни предразположения, склонности и привички. 

Под свободно образование най-първо се схваща следното: Образованието да бъде съгласно детската природа. Даже и в случай че образованието и възпитанието е външно свободно, само че в случай че е в какофония с детската природа, това е към този момент принуждение върху детето. В това отношение образователят може да се съпостави с градинаря. Учителят споделя: „ Човек има положителното в себе си, единствено че би трябвало да го извикаме да се прояви. В това е възпитанието. Например, когато посадим едно растение, няма какво да го учим, по какъв начин да пораства. То почва да пуща нагоре стъбълце и надолу корени. Можем да му създадем някои услуги: да го пазим от гъсеници, да го поливаме и прочие При възпитанието детето има концепция за положителното и злото. Че би трябвало да се прави положително, и това знае. Достатъчно е да се насочва. “ 

Учителят споделя: „ Има ли потребност да се урежда животът, който минава през индивида? Всички мислят, че има потребност. Какво ще уреждате един живот, който е излязъл от Великото Разумно Начало? Оставете го свободно да се прояви. А ние ограничаваме този живот и тогава идат страданията. Ролята на учителя е единствено в подкрепяне на детето, то да прояви Божествения живот, който минава през него; би трябвало да в профил единствено всички трудности, които могат да го лимитират. Той би трябвало постоянно да изхожда от съзнанието за Божествеността на Вътрешната същност на човешкия дух. Учителят споделя: „ Аз смятам едно дете толкоз културно, колкото е татко му, единствено че не е проявено. Ябълковата семка може да бъде цяло дърво. Едно дете ще стане това, което съдържа в себе си. “ 

Друго нещо, което се включва в свободното образование, е да не се подценяват сегашните потребности на детето за сметка на някои бъдещи потребности, тъй като в случай че се прави това, подценява се и се жертва детството. А в случай че се задоволят сегашните му потребности и му се дадат условия то да живее цялостен живот в сегашното, то с това се основават условия за облекчаване и на бъдещите му потребности. За да се съблюдава това предписание, би трябвало да се знаят детските потребности през всеки интервал. А това е невероятно без знанието на трите интервала. 

Работата на учителя не е да заповядва, а да слугува. Учителят разяснява това със следните думи: „ Аз не мога и не желая да ви повелявам. Защото хората са на Господа. Нямам право на това. Имам право да бъда стопанин единствено на своите мисли и стремежи, на тях мога да повелявам. Но на всичко, което е отвън мене, би трябвало да прислужвам. Така и вие би трябвало да вършиме. “ „ Учителят не ще каже: „ Да идем на разходка “, само че ще каже: „ Искам да ида на разходка. Искате ли да дойдете с мене? “ Всеки, който мисли, че насилието ще оправи работите, влиза в животинското царство. Ние, като се бъркаме в работите на природата, изопачаваме живота. Тъкмо започваме да се развиваме съгласно методите на природата, пристигна педагогът и стартира да работи съгласно своите правила и способи. Нещата в света, в живата природа са проведени. Няма какво да ги възпитаваме. Трябва единствено да ги подкрепяме. 

В свободното образование влиза и следното: Материалът, който детето ще учи, да не му се натрапва извън. В противоположен случай то не е свободно, не твори. У детето по натурален метод ще пораждат въпроси за разрешаване, потребности, които би трябвало да задоволи, любовни подтици да направи нещо и прочие И тогава тия вътрешни подтици ще го подбудят да учи, да изследва, да търси отговори, да работи. Това е значим детайл на свободното образование. Как може да стане това, ще забележим по-нататък. 

Само при такова свободно образование ученикът демонстрира творчество. Само когато подбудата за учене и работа иде от самото дете, то твори. Целта на учебното заведение е да основава хора – създатели на нови културни полезности. Само когато детето твори в учебно заведение, ще твори и в живота. 

Някой би могъл да направи следното несъгласие срещу свободното образование: „ Ако не упражняваме ни минимум принуждение върху ученика, ни минимум наказване, заплашване, в случай че не събудим у него боязън, няма ли заплаха да се развие той в крива посока, да го изпуснем? Ако се отстрани принуждението от учебното заведение, тогава няма ли да бъде учителят безпомощен, когато ученикът почва да се развива в крива посока? Ако се отстрани наказването и насилието в учебното заведение, няма ли да се даде свободен ход да се развие у ученика низшето, няма ли заплаха да се проявят неговите долни привички и склонности? “ 

Винаги би трябвало да помним, че свободата като просветителна среда е допустима единствено при пробуждане висшия нравствен живот у детето, когато детската сила е ориентирана към възвишеното. 

Свободното образование е належащо, с цел да се изградят независими, самодейни персони с творчество и самодейност, носещи скъпото и самобитното, с което природата подарява всеки човек. А самобитното, което носи един човек, то е най-голямото му благосъстояние, то образува същинската му хубост. Всеки човек, посредством самобитното което носи, е рядко, скъпо цвете в общочовешката градина. А при липса на свободно образование, при способи на санкции, заплашвания, боязън и прочие, самобитното у него може да заглъхне и да се получат обезличени характери. Тогава общочовешката просвета губи един необичаен драгоценен камък. Ако се упражни принуждение върху детето – заплашване, наказване и прочие – то заключва своето сърце, скрива го отсега нататък от нас. То не разрешава към този момент да проникваме в неговото сърце, и тогава към този момент не можем да му влияем възпитателно. Тогава сме към този момент отчуждени от него. С принуждение може да се получи дресиране. Творчество не може да има там, дето цари принуждение, заплашване. Може да се гради единствено с позитивни средства, а не с негативни. При наказване, заплашване и прочие можем да създадем хора прикрити, лицемери, лукави, подозрителни и страхливи. 

Под свободно образование не се схваща да няма никаква дисциплинираност, никакъв ред и акуратност. Както споделя Дюи, свободата не изключва дисциплината, не изключва огромния ред и акуратност в учебното заведение. Напротив, точността, която детето ползва непринудено, от обич, е най-ценна. Свободата и дисциплината не се изключват взаимно, само че единствено при любовта. Само при нея децата са свободни, и при все че те вършат това, което би трябвало, водени от обич към учителя и към знанието. Да има дисциплинираност там, където в същото време има и независимост, там е изкуството. 

У детето има положителни и неприятни заложби. То не е с идеално съвършенство. У него може да има някои негативни привички. Обикновено, наклонността е да се проявят и едните, и другите. Но щом цари любовта, тя ще трансформира последните. Затова съществуването на свободата е допустимо единствено при една атмосфера на любовта. Новата педагогика е за една дисциплинираност, за един ред, който произтича от любовта. Учителят споделя: „ Истинска дисциплинираност е тая, която изхожда от любовта. “ 

При любовта страхът естествено се явява, само че в напълно различен тип: детето ще се бои, да не би да изгуби любовта на учителя си. 

Освен любовта има и други фактори, от които произтичат дисциплината и редът. Такъв фактор е и благоговението. Между преподавател и възпитаник не би трябвало да има стена, учителят би трябвало да е непосредствен на ученика. В същото време последният да храни безгранично почитание и страхопочитание към учителя. Това е нужно, с цел да възрастват красивите заложби в детската душа. Онзи, който желае да направи учителя съвсем непотребен и да го замести с книгите и мъртвите принадлежности, той не схваща тия закони. 

Свободата е допустима още при самодейността и труда. Те също по този начин основават една естествена дисциплинираност. 

В междинните учебни заведения се явява и различен фактор, който прави допустима свободата и основава дисциплината. Това е идейният живот. Чрез пробуждане на върховен абстрактен живот, блян към идеали, за средношколската юноша всички провинения, всички негативни прояви наподобяват дребнави и изчезват. 

За да се съблюдава свободното образование, изисква се възпитателят да има характерно отношение към всеки възпитаник, съгласно неговия темперамент, характер, степен на развиване и прочие Учителят дава следните пояснения по това: „ Всеки човек има характерен звук, който в никакъв случай не се мени. За да бъде възпитанието свободно, това би трябвало да се има поради. “

Избрано от: „ Учителя за образованието: Ролята на образованието в живота “, Боян Боев, изд. Сдружение „ Слънчогледи “
Снимка: Петър Дънов след завръщането си от Америка;